Безумна обич
На кой ли мога аз да се оплача?
Усещам как отвътре заболя!
Уж много бързам, а едва се влача
И в дъжд внезапен болката преля.
Как търся те! Изпълва ме тревога!
В миг радост я заменя - ти си тук!
Но разума, духа дарен от Бога,
На дявола поднесъл си без звук.
Зъбите си усещам как неволно
Захапали са думите без жал.
Ще те измия. Колко ми е болно! ...