10.02.2021 г., 14:21 ч.  

Безумно висок 

  Поезия
1605 20 35

Тоя свят е безумно висок,

щом да гледаш нагоре се учиш.

Падаш лесно на първия скок

и си сам, като улично куче.

Ближеш рани и виеш от глад.

С всички сили обичаш небето.

Пътят лесен е само назад.

Всеки камък обръща каретата.

Юди сто ти подливат вода

и ти сочат треските в очите.

Всеки шанс се превръща в беда,

неуспехът – единствен учител.

И напът към върха те болят

коленете, сърцето, честта ти.

От безумно висок, този свят

се превръща в борба с непознати.

Стигаш края. На твойте плещѝ

е душата ти – тъжна и гола.

Мръзне, плаче и в тебе крещи,

че мечтае да тръгне надолу.

© Деница Гарелова Всички права запазени

  2651 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??