Тя е лед и скреж, и хладна вечер.
Тя е Януари и мълчи.
Тя е златна и зелена и кърви в червено, а пък ти си морско син, сребрист и толкова далече...
Ти си юли -
млад, изпълнен с надежди,
а пък тя е млада, но е тъй студена...
/тя навярно помни своя юни - свиреп в лятната одежда/
Тя е златен листопад, жена, капризна есен.
Тя е градската мъгла.
А пък ти я гледаш отдалеч и с тъга, присъща само на любовна песен.
Ти си люлякови нощи и луни, ти си тихите минути,
горещници и хладните реки.
А пък тя е края на септември,
красива е, но е студена и вали.
© Натали П. Всички права запазени