pureblack (Георги Колев)
100 377
8.07.2008 г., 18:14 ч.

Безусловно 

  Поезия » Любовна
567 0 3

Грациозно строга зима.

Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.

Невинно бяла, ледена хармония.

Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.

Аз - унесен в свойта нечувствителност.

Потъпквах девственото бяло, обричайки следите си на невиновност.

Нагазих във дълбоко бяло.

Мечтаех си да ми е лесно.

Направих стъпка в девственото цяло и сякаш чух дори дърветата да викат:   «Не е честно! »

Отвори се пукнатина във мойта нечувствителност.

Подарих сълза на леденото тяло.

Потръпна цялата снага на Зимата и всяка бяла клетка чу гласа и.

- Простете му и вижте другите следи - ония, мъничките, някак си по женски.

Те водят в спомените му и в истинските му мечти...

Да нарисуваме картината до края, милиарди бели мои амбициозни клетки.

Все пак за тях съм наваляла, отдала съм им се - безпрекословно цяла...

© Георги Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??