Ел.Батори (Елизабет Борисова)
30 22
18.05.2008 г., 13:41 ч.

безверие 

  Поезия
768 0 4
 

Сияние зло в мрака долита.

С тиха стъпка, носи се леко.

Из улиците пусти, безпир

кръжат мисли нечисти.

 

 

Дъх на повехнали цветя

приижда около нас.

И животът се изплъзва

бавно, мудно в този час.

 

Страхуват се някои, други пък не.

В ъгъла прашен крият се,

ала смее ли някой да избяга

от съдбата си жестока.

 

В свят на заблуда, разруха,

спасение няма,

сред всички смазани души

вече и вяра не остана...

 

© Елизабет Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е...
  • Знаеш ли как видях аз днес сиянието на злото:

    "Пълен хаос, болка и измяна,
    не желая аз ничия промяна !"

    Странно желание, не мислиш ли?


  • вярата е последното,което можем да изгубим...губейки себе си...
    много тъжен стих...но ти повярвай...с обич, Елизабет.
  • Вярата всеки я носи в себе си!Усмихни се Ели, светът не е толкова грозен!
    Хубаво пишеш! Пиши!
Предложения
: ??:??