Безвремие
Ти разкри ми що е любовта,
а сега разкриваш края й.
И аз се питам: Беше ли любов?
И дали това наистина бе краят й?
И питам теб,
а ти мълчиш намусена.
И питам себе си
и всеки път различно отговарям...
И ето, вече часове
със стенния часовник разговарям.
© Максим Недков Всички права запазени