20.02.2008 г., 12:41 ч.

Безвремие 

  Поезия » Любовна
957 0 4

Вървя  притихнала

в божествената светлина на залеза.

И в миг душата ми полита над света

и осъзнавам красотата на мига

и да ме няма, всичко пак ще е така -

безкрайно слято в мига.

Усещане за единение обхваща ме,

покой и лекота издигат ме

и виждам този град, реката и брега,

и щастие обзема ме, че тук съм,

макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.

 

© Златка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??