Превърнах те от кратък миг,
в необходимост и безвремие,
в сладък шепот тих,
с аромат на изкушение.
С вкус на шоколадов мус,
в безкрая на целувките,
в стон и ласкав звук,
от досега на устните.
Превърнах те в неравен дъх,
и въглен тлеещ във душата,
в топъл нежен мъх,
който гали сетивата.
Превърнах те във поглед син,
взет от лазура на небето,
в пламъка, който трепти,
и ускорява пулса на сърцето.
Превърнах те в буйна река,
с вълни вилнеещи по мене,
от докосването на ръка,
която спира времето.
И не приемам само миг,
да ме владее вдъхновение,
превръщам думите във стих,
а любовта в безвремие.
© Илонка Денчева Всички права запазени