БЕЗВЪЗВРАТНО
07.05.2003г.
Усещам в мен горчивина
и сякаш нещичко се скъса.
Безвъзвратно се изгуби във вечността.
Безвъзвратно сякаш ме напусна.
Усещам болка, болка и тъга.
Душата сякаш е сразена.
Пълзи по бузата ми мъничка сълза.
Самотна и като сърцето ми студена.
Не допусках, че толкова ще боли
да намразиш някого, когото си обичал.
И след поредната обида и сълзи,
като виновник любовта си да отричаш.
И все пак, мразя ли те - аз не знам.
Но не си мъжът, когото някога обичах.
На когото Безвъзвратно и без свян
отдадох всичко и „завинаги" се вричах.
Сега си груб и толкова студен.
Погълнат от живота, безразличен.
Дори не се преструваш, че си отегчен
и сякаш изморен да ме обичаш.
Усещам, че по-силно ще ме заболи,
макар да смятам, че съм „безразлична".
Когато пътят в живота ни се раздели,
защото твърде много сме различни.
Усещам в мен голяма празнота.
Защото част от мен се скъса...
Безвъзвратно си отиде любовта,
И надеждата Безвъзвратно ме напусна.
© Виолета Всички права запазени