17.06.2007 г., 0:17 ч.

Беззаглавно 

  Поезия
807 0 6
Как искам в морскосиня нощ
да докосна крилата на птиците...
Да потъна във техния зов
и притихна във полет на ятото.

Не живеем ли в зла самота,
тъй жестоко разкъсваща дните ни?
Не ни ли погубва страха,
че сме пътници всъщност... заникъде?!

Не оставя ли времето в нас
цветни спомени в сивите утрини?
Нежен полъх, тъга и копнеж
се преплитат във тихо очакване.

© Нела Цолова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??