Как искам в морскосиня нощ
да докосна крилата на птиците...
Да потъна във техния зов
и притихна във полет на ятото.
Не живеем ли в зла самота,
тъй жестоко разкъсваща дните ни?
Не ни ли погубва страха,
че сме пътници всъщност... заникъде?!
Не оставя ли времето в нас
цветни спомени в сивите утрини?
Нежен полъх, тъга и копнеж
се преплитат във тихо очакване.