Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега
срещу вълните разпенени,
под тези черни небеса
със спомена ми бледен
за отлетяла светлина...
Безкрая ми е потребен,
цял в тъмнина,
душата си беззвездна
там да съхраня...
© Валентин Василев Всички права запазени