Там тара там, там там там...
Тумба лум, тумба лумба, лум...
Тара тара, тара ра ра.....
Тъпани и барабани кръвта ми вълнуват.
Все по-бързо я завихрят!
Превръщат я в атоми,които в космоса пътуват.
Изчезвам! Цялата съм ритъм!
Къде? Какво? Защо - не питам!
Писва гайда! И аз падам!
Уцелила ме е в сърцето!
Чувам глас неземен, женски,
да жалее свидно чедо.
Свидно чедо, кръв проляло.
За род и ново начало!
Мъжки глас ручи до него.
Брат жалее! Брат войвода!
А, кавалът нежно пее
за стада, поле и свидна рода...
Млъкват, дъх да си поемат,
тъпаните и барабани ритъма поемат пак.
От зъбер до зъбер всичко става прах!
Извива се гайтан моми, невести!
Стъпват леко и начесто.
Хванали се за колани! Заедно, каквото и да стане!
Тропат силно мъжките нозе!
Газят злото! Всяка стъпка сякаш го кове!
Подивял е днес мегдана!
Здраво място вече не остана!
Няма другаде такваз магия!
Друга такава халосия!
Само ние можем с песен и хоро зло да ломим!
Само ние можем със свирни в небето да летим!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени