Бих искала очите ми
             да се превърнат в пропаст,
             в скалите тялото ми да остане -
             разкъсано, безжизнено, безчувствено.

             Бих искала ръцете ми
             да бъдат клони от гора непроходима,
             между дърветата да се изгубя
             и изход да не мога да открия.

             Бих искала сърцето ми
             пожар да предизвика страшен
             и в огъня да изгоря, да се изпепеля
             и капка дъжд да няма, да не го гаси.

             Бих искала сълзите ми
             в море да се превърнат,
             да потъна в дълбините му
             и никога от там да не изляза.

             Иска ми се да ме няма.
             Иска ми се да не съм се раждала.
             Искам да живея във забрава...