Бих искала да можех с длан
вината от сърцето да изтрия,
бих искала да можех, щом си сам,
в прегръдката ти да се скрия
и да забравим малко за света
и затова как с теб сме грешни,
за нас е забранена любовта,
забраните, обаче, тук са смешни...
Бих искала да можех, ей така,
с ръка да махна и да преоткрия,
една любов - нестихваща река,
и да потъна в нейната стихия,
когато нощем гръб извива мрака,
и аз в твойте мисли пак се будя,
бих искала единствено да чакам
онези същите омайни пеперуди !
© Светла Всички права запазени