Бих живяла във малка колибка,
в пустиня, в гората, далеч от света.
Щом сме хванали златната рибка,
а пък тя ни дари любовта...
Бих вървяла със тебе по плажа,
там на остров без лукс и пари.
Нямам думи, с които да кажа
как се сбъдват най-прости мечти.
Бих делила постеля от шума,
залък, стоплен от мойте ръце,
за да чуя най-нежната дума
и да галя любящо лице...
Колко сложно би било да искам -
златен пръстен, дантели и плюш
и копнежи разбити да пръскам,
фантазирайки своя разкош...
Бих желала във нас да не гаснат -
чувства мили, любов, топлина...
Бих щастлива била да докоснат
много жадни за обич сърца...
И да няма цена, щом обличаш -
сърцето човешко в любовен обков.
Какво по-красиво от туй да обичаш...
Бих нарекла живота - ЛЮБОВ!
© Ирена Георгиева Всички права запазени