Не поглеждай в очите ми -
те не са капчуци пролетни,
не ще намериш в тях реките пълноводни.
По-скоро ледени късове ще разбият
на дребни кристали мирогледа ти.
Не се усмихвай есенно-скептично,
пожълтели са всичките ми чувства.
Окапали надежди не събирай -
не ще те греят през зимните ти нощи.
Аз съм възкръснало пълнолуние.
Във летен нестинарски танц ще те разпилея.
На сутринта само вятърът ще си спомня за теб
и тихо шепнешком ще те пита:
"Бил ли си пепел?"...
© Полина Всички права запазени
докосни сърцето и...все още има бяла надежда...
с обич за теб...