Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена,
но даваща воля за живот на мъченик
в безводната пустиня?
Била ли си мисъл за безпаметния
или духовен лъч от божествена любов
за духовно търсещия?
Била ли си ...?
И ако си – ти си открила смисъла
на своето житейско съществуване:
изгубена - намерена,
подхвърлена и взета,
угаснала, но и проблясваща
в тъмното надежда!