Пълна бутилка на пода се търкаля;
стихове без рими в главата кръжат;
тътен мрачната стая обикаля,
в нея затихнал избледнява Мъжът.
Прелива неусетно пламък в жарава;
процепът се стеснява, чезне лъчът.
Игла без конец, влак без гара -
пътник, изгубил правилния път.
Захвърлен панталон, разкопчана риза
- стенеща душа, обградена с лед.
В неговата стая никой не влиза.
На стената недовършен виси портрет - ...