Полудя ли още да ме търсиш
в утрото изгряло вън?!
Тръгнах си и няма ме в очите ти.
Няма ме. Била съм само сън.
Щом била е вятър любовта ти,
тази, със която ме напи,
нека в сън остане обичта ми,
със която сто вселени ти разкрих.
Пощуря ли още да ме търсиш
със очи на плачещо дете?
Няма ме. Стопих се цяла
от любов във твоите ръце.
Дланите ми днес са вятър.
Устните - пустиня жадна,
а сърцето - нива изгоряла,
как ще ме намериш ти?...
Не търси ме, вече забрави ме.
Изморих се да те гоня вън
от душата, що единствена остана
да ми спомня, че била съм само сън.
В късчето небе на радостта ми
споменът е празника за мен.
Вдигам чашата на горестта си
със сълзи изплакани по теб.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Ти не си само сън Джейни!
Сърцето ще ти покаже верния път.
Поздрави и усмивки!