joanna_vas (Йоанна)
223 460
10.03.2005 г., 0:41 ч.

Била съм там 

  Поезия
893 0 6

Била съм там,
на тези камъни израснали в очите
през времето антично
от ласки тихи
на вятър южен и песъчливи почви,
по времето
на пищен гроздобер,
когато листите
в короните дървесни -
потрепвали са тихичко
под ... мекото звучене на цимбал.

Градини,
пълни с нарове и вишни
прецеждат
полъха прохладен на гора
пристъпила
в прозорците отворени,
за да даде
на мислите ми нов живот
в задъхани
и пламнали следобеди
в които
близо,
много близо съм до теб ...

Била съм там,
на камъка – израстнал с нас,
изваял форми
на лица
и същности до съвършенство...
Край тях дочувам
трепета клокотещ на река,
игриво криволичеща край нас...

А под нозете ни
копнежите бълбукащи опитват
да си намерят път -
онези капчици от изворна вода,
събрана
в стъпките до изблик на фонтан
от пръски думи,
с които щедро напояват листи жадни.

И до душа са мокри клепките на времето
разтворени в цигулчените звуци –
на мислите ми – тихи нощни псалми...
Запалвам няколко свещици пред олтар
неизграден,
но съществуващ там, където ... знам,
че дълго сме седяли ...

А запечатания миг, подобно кадър
не е останал неподвижен през годините
и само с трепета
на устни,
разтворени за песен
обгръщам цялото пространство
и слушам
ехото след нас да се повтаря:
... обичам те ...
... обичам те ...
... обичам те ...
Със стъпки в стъпките ти си танцувам.

(В такива мигове,
до теб съм и ... сякаш, че сънувам)


© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??