Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих.
Тя, маската, все карнавал сънува.
Тактична бях, дори се извиних.
Иронията пукнат грош не струва.
Е, аз пък ще си купя с този грош,
един билет, до Невърленд. Простете!
Капанът ми за сънища е лош.
Жената спи. Но будно е детето.