Дори да ме подмамваш, като куче –
бездомно, уморено и самó.
Каквото „беше“, всичкото приключи,
сега остана в мен едно – „било“.
Ще скитам, ти недей ме съжалява –
по улици, по пейки, по места.
Душите участта си заслужават,
далечни – като полюсите два!
© Данаил Таков Всички права запазени