28.07.2009 г., 12:44 ч.

Било е писано 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 7
811 0 11
Било е писано така да те премина,
със взора жаден впит във теб
и само с вятъра да те споделям,
когато ме боли и от любов.
Когато с рехави криле сълзите
чертаеха ми стъпки във нощта,
когато гаснеха звездите
с очите ми ведно с дъжда.
Тогава много силно исках да ме има
в зората и на следващия ден,
да гледам слънцето ми как целува
росата с жаждата си в мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »