Бисерче в мида
. Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай.
Ивайло Балабанов
Някак дълго надеждица плаха да вдигна живота си кътах
над безволеви думи и бездни, насън и наяве,
че додето съм дирил среднощ към сърцето ти пътя,
някой друг призори е на прага му пръстен оставил...
Знам, че Господ все мери съдбата с различни аршини -
на един кюлче злато дарява, на мен – чувство седмо:
да отгатвам кога под дъгата на пръсти ще минеш
и където с дъха си разлистваш пустини – да гледам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация