ЛуЛу
49 222
2.12.2017 г., 16:41 ч.

Бисерна мида 

  Поезия
1217 1 5

Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!

От теб се научих без страх да обичам.

И няма те тук, но живееш в сърцето.

Сълза си в окото и приказно светиш.

 

Без теб ще изтлея... За Бога, върни се!

В тъмата потъна, но аз го отричам.

И гоних те, гоних... но в облаци скри се.

Къде си, звездичке? Без дъх се заричам...

 

че вечно ще пазя искрата ти жива –

в гърдите ми сгушена бисерна мида.

В мен изгревът нишки от слънце изприда.

И само за миг... моля в тях да те видя.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??