Поглеждам те, но в твоя поглед липсвам.
Чувствата на дребно разпродавам.
Със статус „безлюбовно” съм се вписала
на старото ни мътно огледало.
Провира се отдавнашният усет,
че губим се в немилост и разруха.
Потиснатост на масата предвкусвам,
създадена от връзката ни куха.
Десертът е размита отговорност
и време е горещ да го сервирам.
Поръсен с прегоряла монотонност,
която всяка вечер у дома намирам.
Изпивам чашата, подправена с отрова.
Въздухът в гърдите - не издишвам.
Това не е любов взаимна, а прокоба –
да дава много и да бъде все излишна!
Отказвам да съм враг или засада,
поисках само брод, гребло, утеха.
Съдбата ти помилвам – да не страда,
а моята... годините превзеха!
29-02-2016 г.
Хапка Капка /Д.В/
© Десислава Вълова Всички права запазени