Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.
Но другата едва ли ще замести
мен с лудите ми матинета.
От нея се пази и от "арести",
заключвай се дори във кабинета!
Дано да не изглеждаш твърде сит,
защото истината виждаш в пътя.
За тебе бях професионала - гид.
Сега не зная тя какво ти мъти...
Ще имаш обед вкусен, пък и топъл,
ще мезиш с нея лютата ракия.
И само споменът в среднощен вопъл
ще ти напомня моята магия!
© Мери Попинз Всички права запазени