Благодаря, че ме научи да съм сам,
да гледам как на мен да ми е хубаво!
Благодаря, че предпочете да си там,
където вече знаеш, че не си е струвало!
Благодаря ти, че не отговори
на всички мои ласки и копнежи...
Пред мене хиляди врати отвори,
за други, вече стойностни стремежи!
Благодарен съм, че ми крещеше,
когато казвах, че от тебе имам нужда.
Не съм сърдит, каквото беше – беше...
В мислите ми вече с друга се събуждам!
А ти върви, дано намериш щастие
при свободата си така желана...
Аз го срещнах и мерси... Прекрасно е!
Да ти кажа сбогом само ми остана...
Сбогом!
© Станислав Недялков Всички права запазени