Благодаря ти, Господи, за всеки миг,
за дните ми – от Тебе подарени,
не съм ти най-добрият ученик,
разпъват ме суетните дилеми.
Благодаря ти, Господи, за всеки ден,
за трудните приятелски уроци,
за туй, че на земята съм роден -
един от грешниците ти – отроци...
Благодаря ти, Господи, за любовта,
с която си дарил душата моя,
затуй, че ме разбираш и в гнева –
и в трудности – когато се помоля...
Благодаря ти, Господи, за младостта –
за тръпката от споделена радост,
благодаря ти аз за лудостта,
за страстите и прошката-награда.
Благодаря ти, Господи, че се роди
и даде ми най-светлия Си пример -
човек до сетния си дъх греши,
но обич щом раздава - всичко има...
© Михаил Цветански Всички права запазени