Измислих си любов -
щастлива.
В сърцето
като цвете посадих.
Захраних я,
със мисъл най-красива.
Със сълзи я полях
и пречистих.
Облякох я
със нежноцветни думи,
със звезден прах
косите позлатих.
Душа и подарих,
за да е жива.
Усмивка нарисувах
с весел щрих.
И стана тя -
омайница и фея,
по-истинска
от болката - любов.
Усмихва ме
и кара ме да пея,
песните й нежни,
с БЛАГОСЛОВ!
© Таня Мезева Всички права запазени
Вярвай, тя винаги е в теб.
"Благослов" си и самата ти.
Стопли душата ми, Таня, благодаря.
Поздрав и усмивка.