Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда.
И щедростта природна сипе
и мъдростта във мъховете скрита,
безследно безпокойството ми чезне
полегнало в дебрите на тишина честита.
Посоките се сливат, бавно чезнат
в живителна зелена пелена,
през формите на свойта принадлежност
равнявам дъх с величието на мира.
© Валя Сотирова Всички права запазени