Господи, как се страхуваше
Блатният дух!
Много жени бе издавил
в прегръдка зелена!
Още по-много - окалял
и после затрил
в ракитака по бреговете!
Ала отскоро бе срещнал
една
не жена, а момиче.
Влезе в него, изкъпа се и го разбра.
И му прости.
А той я обикна.
И се напъна да се окичи с цвят
Блатният дух,
да пресъхне блатата си.
Господи, колко много
го бе страх
да не я задуши във обятията си!
© Павлина Гатева Всички права запазени