8.08.2012 г., 18:09 ч.

Бледа 

  Поезия
642 0 5

Бледа, усмихваща се, тихо...

Прекоси пустинята с боси нозе.

През пясъци, носещи дирите,

остави дъха си да спре...

 

Миражът -  нетленен, замислен,

предложи себе си - щедро...

и пясък, посипан, безчислен.

Бледа, заплакала, мъдро...

 

Умори се, забави стъпки - смело,

и бързо притихна, задъха се...

Бледа, умираща - дръзко, умело,

на ръце се кротко донесе.

 

Пустинята - огорчена, замислена.

Прие я, бледа - смирено затихнала.

Във пясък превърната - безчислена.

Посипана кротко - пресъхнала...

 

 

© Белисима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещо различно и запомнщящо се!Поздрави за оригиналността и красотата!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
  • интересно!
  • Признавам си,че ми се наложи да го прочета внимателно няколко пъти, за да го разбера(Сигурно е свързано с годините ), след което мога да кажа,че ми хареса.Хубаво е! Поздрави!
  • hubqwo e!
Предложения
: ??:??