9.05.2006 г., 0:35 ч.

Бледа светлинка... 

  Поезия
5.0 / 2
645 0 1
Животът, ах колко мразеше го тя...
Но защо?Какво й бе сторил?
Нима й бе откраднал любовта?
Не. От малка се бе научила да е сама.
Нима не бе й дал красота?
О, да! Ах, колко хубава бе тя,
след нея хората извръщаха глава.
Но защо? Защо в очите й четеше се тъга?
Защо през сълзи смееше се тя?
Нима в замяна на тази красота,
кръст животът й бе дал,
кръст, непосилен за нейната душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейн Всички права запазени

Предложения
  • Бих плакала за теб, любов, във черен креп се бих завила, но ти, жестоко божество, отне ми младост, з...
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...

Още произведения »