Избедняла душа, с бледи спомени, картини бледи, сякаш стари - ненужни...
Душа назаем, сякаш моята - няма я... заключена, да бъде друга, а не себе си...
А Времето лети, душата пак е празна, във плен е тя на любовта и на скръбта по нея...
Тя: мъничко стебло, невинно, бледо, пълно със сила, но понякога така само, защо?! Не знам, Защо!!! Отново - Толкова бледи емоции... Защото теб те няма!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.