Бленуваща любов

26.04.2004 г., 20:22 ч.

Поезия

1938 0 1

Аз зная ти ме обичаш
и дори да си тръгна
ти пак ще дотичаш!

Аз зная колко си страдал
и колко си чакал
но живота отлетя а
със него и любовта.

Аз зная сърцето си ти ми продаде,
но после се предаде.

Аз зная колко страдаш сега
че не намери любовта
но се обърни и ме погледни.

Аз я намерих
но я загубих
От глупост?От завист?От срам?

Когато се обърна назад
си спомням че я намерих и за миг я пропилях.

Сега разбирам
че когато теб те няма
и любовта се изпарява.

Затова не съжалявай
и любовта ни не предавай.
Аз не прося любовта
нито продължавам
да отричам горчивата съдба.

Аз помня твойте думи:
и ти ще останеш някога сама
да чакаш любовта
и ще бленуваш по мечтите
гледайки във звездите.

За теб и твоята любов живях
но все пак я пропилях.

Сега когато гледам към звездите
виждам ти очите
и бленувам по мечтите.

Аз зная колко си страдал
и колко си чакал
и ако можех щях
при теб да дотичам
и в любовта си да се вричам.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-04-27T17:57:15+03:00

Любовната поезия има толкова прекрасни представители, че ако едно стихотворение не е блестящо то винаги се струва на читателя лошо. Това с пълна сила важи и тук. Това смятам, че е най-деликатната форма за това, което искам да кажа.