vega666 (Младен Мисана)
1704 14445
17.04.2016 г., 21:39 ч.

Близки срещи от трети вид 

  Поезия
848 5 16

 

Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.

И сякаш този сън съм го живял.
Снежинките му ми напомнят нещо.
От друг живот пристигнал, оцелял,
в заслона на мечтите с мен се срещам...

© Младен Мисана Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова красив стих и толкова мъдър! Поздравления, прекрасно казано!
  • Благодаря ви, Марина и Еси! Светли празници за вас!
  • От къде вземаш тази невероятна сила, Младене? Толкова е трудно да се усмихваш на тъгата си. Дано усмивката не слиза от лицето ти, но нека тя да е от щастие! Поздрави!!!
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Символ! Желая ти нови успехи!
  • Благодаря на всички коментирали текста ми! Желая ви успешна седмица!
  • От заглавието до последната дума – поезия и философия в едно.
    Само един силен дух може да се усмихва на тъгата си...
    Поздравления, Мисана!
  • Ще се въздържа от мнение и коментар, защото усещането е неописуемо! Ти си намерил достатъчно красиви и образни изразни средства, следователно, читателят просто притаява дъх и се наслаждава!
    Поздрав, Младене! Усмихвай се дори и на тъгата през новата седмица!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Въздействащо и красиво! Има различни типове художници, някои рисуват по сърцето. Мислите ти винаги ме изумяват, Мисана. Преобръщаш светове. И препрочитам
  • Браво! Важно е да се срещаме със себе си!
  • Всичко е минало - бъдещето и то. Силен си, Младене, щом можеш да се "усмихваш на своята тъга"...Поздрав от мен!
  • " И сякаш този сън съм го живял.
    Снежинките му ми напомнят нещо.
    От друг живот пристигнал, оцелял,
    в заслона на мечтите с мен се срещам..."
    Адмирации за силния стих, Младене!
  • Много симпатичен мечтател! Двувекторното време също е симпатично!
  • И сякаш този сън съм го живял.
    Снежинките му ми напомнят нещо.....Колко ми е близко и познато това чувство! 5!!!
  • Младене,в стиховете си ти винаги изпреварваш времето.А то е двувекторно,но още човек не е разгадал алгоритъма му.Убеден съм че това ще стане.Пращам още пет снежинки!
Предложения
: ??:??