Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб.
Усещаш как се сгушвам мълчаливо
в прегръдките ти. Всички богове
така, навярно, птичките приспиват.
Не сме си нужни. Знаем го добре.
Един без друг в света си оцеляваме.
Сред звездното, космическо море
намираме се, без да го признаваме.
От теб съм част, а ти си част от мен.
Какво, че ни разделят разстояния
и нямаме се в бухналия ден!?
Едно сме, без вини и оправдания.
И никак не е важно, в делник тих,
какъв товар държим и как замръкваме.
Позна се в мен, аз в тебе се открих
и време ни е вече да си тръгваме.
Душа в душа, когато се вплете,
без видимо, физическо присъствие,
на любовта вълшебното небе
обгръща ги. До сетното възкръсване.
© Вики Всички права запазени
Има такава любов - истинската.
Споделям, Вики. Благодаря!