Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно,
сега съм само с Теб и Ти със мен.
В присъствието Твое скъпоценно,
безмълвна съм – застинал е дъхът ми притаен.
И няма как да имам тайни,
пред Теб живота ми разкрит е.
Пред погледа на Твоето лице
нима възможно е да съм прикрита.
Пред Теб са всичките ми пътища
и знаеш всичките ми мисли,
и плановете на сърцето от къде са,
и намеренията ми дали са чисти.
Ти виждаш моите мечти и моите сънища
и всички грехове в моя ум и в моята плът.
Познаваш произхода на всяка стъпка
и знаеш посоката, в която ще ме отведат.
В прегръдката на Твоята тишина
безмълвна искам да остана.
Смирено тихо в Теб да помълча,
от Твоята любов в безкрайност изтъкана.
Исус, така е хубаво е да съм със Теб,
от Твоя поглед съм докрай пленена.
Словата ти изгряват с криле от свобода
във душата ми до нежност разтопена.
© Мария Всички права запазени