БЛУДНИЦА
В стих историята ни ще опиша
как душата ти по мен въздиша,
а вината мен е обладала,
щастието със друг съм изживяла.
Нощите били са ти студени,
мислела съм аз за рицаря в доспехи,
съвестта ми с теб е спяла,
за другиго съм аз копняла.
Себе си заблуждавал си се ти,
в очите ми като си гледал, запомни,
морал ти в мене не търси,
щом сърцето ми във плам гори.
Да съжалявам ти не чакай,
ако щеш, при друга лягай,
но щастлива съм била,
дори и с другиго в нощта.
В очите мои ти не гледай,
чувства ти недей споделяй,
другаде съм аз сега,
като блудница сама в нощта.
© Гергана Атанасова Всички права запазени