14.01.2007 г., 22:23 ч.

Блудница 

  Поезия
5.0 (4)
1232 0 5
В неделната утрин, поспряла за миг,
поглеждам към старата улица
и литва над къщите тихия стих,
роден в сълзите на плачеща блудница.
Изгубих се накъде в чужди очи,
чужди мисли превзеха ума ми,
улавях унесена чужди мечти,
чужди болки приемах за свои.
Булеварда вечерен стана ми дом,
а зимният вятър - приятел.
Дъха си ванилов изгубих навън...
Не ухая вече на лято... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Предложения
  • Подмини ме, Любов, подмини, нелюбовно от тебе се пазя, че през всичките минали дни, всяка ласка стер...
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...

Още произведения »