Блус с коприва
Танцуваме с теб върху паднали есенни листи.
Просяк е мраморът пред килима на старите церове.
Синя магия си ти! На Душата най- бистрото!
Скри се нейде в шубрака моето селско безверие.
Бавни стъпки. В унисон се преплитат телата.
Светят в твойте очи щастливи звездици.
Умът ми мълчи и следи Красотата...
Нестинарска жарава гори във зениците.
Две сърца. Един блус. Докосване нежно.
Месецът за нас на небето пали звезди.
Ако те пусна... Ако те пусна, падне ли Снежното, ...