Когато алкохолът се слее с кръвта,
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша,
трябва да спра да дишам.
Спра ли да дишам,
как ще те обичам...
А ако не те обичам,
има ли смисъл това?
По-добре тихо да умра.
Вдъхновяваш всеки пасаж,
споделената любов е вечен мираж.
Сладка болка си.
И вечно желан си.
Блян си.
Съществуващ, но ничий.
Бягай, докато можеш. Тичай.
Насън си мой.
Любовта ми към тебе изтрий.
Че болката надава вой.
© Rumyana Momchilova Всички права запазени