Блясък, крясък, писък, вик, рождение...
Отново чакаме спасение.
Отново тънем в неведение за своето,
за нечие спасение.
За вярата че водим праведен живота...
Че даваме си шанс да бъдем чисти!?
Дори за свойто изкупление!?
Дори за своето рождение.
За силата, дадена от Бог...
За надеждата ни, която подарена е
с любов.
Защо тогава тънем в пошлост,
и безверие...
Щом искаме любов защо я
пренебрегваме.
© Ангел Всички права запазени