Отварям аз очи в леглото - сам съм, то е ясно.
Утрото въобще не е прекрасно, то направо е ужасно.
На свободен ход към кухнята отивам,
я, бутилка с джин! - казвам и отпивам.
На масата пред мене -
пепелник с фасове догоре, опаковка от кондом,
кутия от пица, книга на Буковски, кенчета от бира,
няколко призовки, дузина чаши и чинии
и както се разбира - никаква жена наоколо.
А друго си е, братче - женската ръка.
Тебе нежно да те пипне, къщата и нея.
Че мъж и къща без жена не могат...

И сам с остатъците аз стоя,
рисунките си гледам и последните пари броя.
За днес ще стигнат - колко му е.
Аз на татко съм се метнал,
две и две от раз съм сметнал.
Бутилка уиски, цигари две кутии
и пак от всички ще се скрия,
да се правя на писател,
макар и таз професия още в миналия век да е умряла.

И тръгвам аз към магазина, с бутилка джин в ръка,
макар и да е 10 сутринта -
такъв съм аз - бохемче по душа.
Вървя, вървя и гледам всеки нервно крачи.
С кафе и баница в ръка са всички.
И бързат.
Бързат да не закъснеят.
Плащат, колкото да оцелеят,
а те горките, забравили са да се смеят.
Ето, ей там на ъгъла е моя магазин,
от него всеки ден си пазарувам,
и на шега със продавачката флиртувам.
Гледам я, усмихвам се и се любувам,
комплименти сипя щедро,
че на всичко друго аз съм беден.
Но не лъжа, моля ви се!
Тя наистина си е красива...

Катастрофа!
Тъкмо завивам аз на ъгъла,
но зад него - дама симпатична,
двамата се блъснахме,
аз с джин,
тя с кафе горещо ме поля.
Гледаме се няколко секунди,
и двамата един на друг се чудим.
Виновни в тази катастрофа няма.
Усмихна се момичето, трагедията не е голяма.
- Как се казваш, мила?
Мила.
- Да, "мила." те нарекох.
- Но как се казваш, мила?
- Мила - пак повтаря тя. Така се казвам. Сега нали разбра?
- Имаш много хубава пола.
- Как видя? - попита Мила
- Няма да те лъжа, първо гледах хубавите ти крака.
- Аха - усмихва ми се тя.
- Ти пък имаш хубава коса.
- Че какво ѝ е специалното на моята коса? - питам и се чудя аз.
- Черна е и остра и много ми харесва.
- От  татко си я взех. - гордо отговарям аз.
- Така като те гледам с тоя джин, работа си нямаш - установява вярно Мила.
- Така е, мила, Мила.
- И аз за никъде не бързам.
- Хубавите мацки обикновено бързат.
- Това е техен си проблем. - пренебрежително ми заявява тя.
- Закуската е много важна. Ти закуси ли, питам аз и се подхилвам.
- Не съм, а ти?
- Аз не съм закусвал, обядвал и вечерял с дни.
- Тогава хайде - ти води. - отвръща тя.

И тъй вървиме под ръка, кой със джин, кой с кафе залян.
Никога не знаеш от кой ъгъла ще изкочи любовта.