3.07.2010 г., 17:50 ч.

Бодли 

  Поезия
5.0 / 2
445 0 1

Опипвам ръбовете

на предметите

с очите си.

С бодлите си

бодат ме –

като таралежи,

скрити

под ланшните листа.

 

Опитвам се да се запазя.

 

Прегазих ги

и продължих –

като кола

по магистрала.

Следите скрих –

с асфалта

ги слепих –

бодли

            и кръв,

                        и тяло.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко и красиво! Много смисъл, силни идеи и богата изразна палитра!
    Вече две удивителни поставих
Предложения
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...
  • В душата й се спираха мнозина – да пофлиртуват и да се разсеят... Страхотно време - младите години!....
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...

Още произведения »