3.07.2010 г., 17:50 ч.

Бодли 

  Поезия
5.0 / 2
446 0 1

Опипвам ръбовете

на предметите

с очите си.

С бодлите си

бодат ме –

като таралежи,

скрити

под ланшните листа.

 

Опитвам се да се запазя.

 

Прегазих ги

и продължих –

като кола

по магистрала.

Следите скрих –

с асфалта

ги слепих –

бодли

            и кръв,

                        и тяло.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко и красиво! Много смисъл, силни идеи и богата изразна палитра!
    Вече две удивителни поставих
Предложения
  • В душата й се спираха мнозина – да пофлиртуват и да се разсеят... Страхотно време - младите години!....
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...

Още произведения »