Красива роза в живота ти бях,
но бодях с моите истини казани...
и в душата ти дръзко цъфтях,
но с цвят на чувства доказани...
Тя - душата ти лазурна и чиста,
вдишва до днес моя див аромат,
а по бодлите ми, в росата сребриста
отдавна е блеснал реалният свят...
Все тъй ме обичаш, макар и бодлива,
все тъй се грижиш и мислиш за мен,
с вечните истини за теб да съм жива,
да си убождан от тях до сетния ден... ...