Ставам бодра от леглото,
пак със всичкия си акъл,
събран от часовете сън.
В това приятно утро
чувам, глас любовен ме зове,
глас, който е тук, близо до мен.
Защо да не му се отдам.
А в ума, сърцето и душата
ни грам мисъл за тебе няма.
Боже, и изричам твойто име,
какви глупости ги върша.
Тук е всичко, що обичам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация