11.05.2019 г., 15:48 ч.

Бог няма други ръце, освен нашите 

  Поезия » Любовна
1112 3 6

Получих букета ти

от слепи, студени надежди.

И докато още свежееше,

три пъти назаем държах

копнежа ти в пръстите.

 

В първият, помниш ли?

Спънах се в камък по пътя си

и вратите ни- две ръце,

нежно се сблъскаха.

Ние с теб си развързахме пръстите

и търкулнахме любовта,

онази луда обесница

да гони вятъра, да върви по дяволите

и по пътя си...

 

После, пристигна лятото

с огънче в мислите.

Топъл дъх на ревера ти кимаше.

Вятърни хребети любеха слънцето,

и преди с кресчендо луна да

закичиш косите ми,

с пепелни думи

заговориха влъхвите.

 

Сега е ноември,

животът ми, третият.

Редя си хербарий от стъпкани макове.

Спасявам в съня си

осиротели коне без войните им

и не се моля.

Знам, Бог няма други ръце,

освен нашите.

 

 

 

© Снежана Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??