Ти за това ли изгони Луцифер -
най-силния, най-светлия от всички,
защото е погледнал във очите Ти
и е видял правото на избор.
Да вярва или да не вярва.
Във любовта Ти, дето храни ситите,
които чувстват само със стомасите.
В надеждата, с която разпна себе си,
за да спасиш и правия, и грешния...
И мен сега така ли ще изпитваш,
когато ме повдигаш във ръцете Си,
за да погледна по-далеч от сянката.
Когато слънце свети зад крилете ми...
© Радостина Марчева Всички права запазени